Ограничителят около батут трябва да оформя настилката, без да се превръща в твърдо препятствие при падане. Ключът е правилното отстояние, ниският гладък ръб и мека зона около рамката.

При наклон над 10% ограничителят изисква по-гъсто анкериране, стабилна основа и правилно отвеждане на водата. Самият кант разделя материалите, но не замества противоерозионните и подпорните решения.

Ограничителят не трябва да пречи на отвеждането на водата от подпорната стена. Ключови са правилното отстояние, свободната дренажна зона и фиксирането извън трасето на дренажната тръба.

Малините се разпространяват чрез хоризонтални корени и коренови издънки. За реално ограничаване е нужна дълбока коренова бариера, а ниският градински бордюр служи само за оформяне на повърхността.

Импрегнираният дървен бордюр може да работи 10–15 години, но само когато обработката е подходяща за контакт с почва. Влагата, срязаните краища и слабият дренаж често съкращават срока наполовина.

Ограничителите се транспортират хоризонтално, с равномерна опора и без силно стягане на коланите. Правилното подреждане пази профила, монтажните уши и връзките от трайно изкривяване.

Потънал участък от тревен ограничител обикновено се възстановява локално. Ключът е да се отстрани причината за слягането, да се уплътни основата и да се фиксира профилът на правилната височина.

Ограничителят може да защити ръба на тревната площ от разместване и разкопаване, ако е монтиран плътно и с достатъчно анкери. При куче, което целенасочено копае под ограда, е необходима отделна по-дълбока физическа бариера.

Ограничителят спира смесването на кора, чакъл, компост и други насипни материали само ако височината и закрепването са съобразени с реалната дебелина на слоя. При 5–8 см мулч изборът между H45, H60 и H80 има пряко… 

Обикновеният кант за трева не е подземна преграда срещу къртици и сляпо куче. Работещото решение е правилно оразмерена мрежа или дълбока непрекъсната бариера според животното и зоната.